За книгата: годината / Лорд Байрон (1788–1824) не е необходимо да се представя на руския читател. Достатъчно е да му представим малкото стихотворение „Валс“. Байрон е написал тази комична поема през есента на 1812 г. в курорта в Челтнъм и е публикувана без подпис на автора през 1813 г. Според съветски изследователи това стихотворение е за Байрон „служи като удобен повод за осмиване на покварата и празнотата на света, както и за язвителна характеристика на последните политически събития, които показват задълбочаваща се реакция в страната.“ [1] Въпреки че наистина Байрон мимоходом споменава обезценяването на парите или законите, които позволяват „бедните гладни да бъдат обесени“, но това не е основното за това стихотворение. Става въпрос за това, че валсът, дошъл от Германия и станал модерен в Англия, за разлика от всички предишни танци на висшето общество, предоставя значителни възможности за физическа интимност: според Байрон валсът не е толкова танц като такъв, а емблема на сексуалността на обществото. Може би именно поради „непристойността“ на тази тема съветските издатели не харесаха стихотворението „Валс“. Всъщност валсът първоначално предизвика в Англия не само наслада, но и сериозна опозиция. Противниците на този танц вдигнаха шум, майките забраниха на дъщерите си да го танцуват, всяка бална зала се превърна в бойно поле. Както пише мемоаристът, капитан Р. Х. Гронов, само „когато руският цар Александър I, плътно облечен в униформа, украсена с много ордени, без срам (след публикуването на стихотворението на Байрон - Г. Б.) танцува валс в клуб „Алмак“ , а лорд Палмерстън завъртя г-жа Ливън във валс,” [2] предразсъдъците срещу валса се изпариха и той се превърна в стандартен, общоприет танц.